Буда

Историческият Буда Шакямуни се родил в кралско семейство около 560 г. пр.н.е. От ранно детство, той бил заобиколен от здраве и красота и се радвал на изтънчено обучение. Текстовете го описват като висок, силен и синеок. Когато бил на 29 години, той излязъл двореца за първи път и срещнал един стар, един болен и един умрял човек - преживявания, които до момента не познавал. Тогава той осъзнал, че няма нищо постоянно и напуснал двореца, за да медитира в планините и горите на северна Индия. След дълго търсене на траен смисъл, той разпознал природата на ума в дълбока медитация и постигнал просветление.

Ученията на Буда, които правят съществата безстрашни, радостни и добри, са основната религия на няколко източноазиатски страни. От началото на 70-те години на XX век абсолютният будистки възглед с огромния му брой методи е вдъхновил и очаровал нарастващ брой хора от западната култура.

Буда преподава за абсолютното и обусловено съществуване така, че прави будизма подходящ за ежедневния ни живот по един директен и практичен начин. Разбирането му прави възможно преживяването на трайно щастие. Будизмът не прокламира догми; той по-скоро окуражава критичното задаване на въпроси. Чрез използване на правилни медитации, интелектуалното познание за ученията се превръща в лично преживяване. Допълнителни методи затвърждават това, което е постигнато в медитация. Целта на ученията на Буда е пълното развитие на вътрешния потенциал на тяло, реч и ум. През призмата на ученията му, Буда се възприема като безвременно огледало на изначално присъщия потенциал на ума.

Освобождение и просветление

В процеса на освобождение, човек първо открива, че тялото, мислите и чувствата са в състояние на постоянна промяна. Ето защо няма основа за истински съществуващо его или "аз". Когато осъзнае това, човек вече не се чувства като мишена и престава да приема страданието лично. Просветлението е втората и абсолютна стъпка. Тук ясната светлина на ума сияе чрез всяко преживяване. Във всеки момент умът се наслаждава на своите самовъзникващи способности и всичко се случва спонтанно и без усилия.

Причина и следствие - карма

Карма означава причина и следствие. Тя не означава съдба. Разбирането, че всеки един от нас е отговорен за своя собствен живот, кара хората да натрупват положителни впечатления съзнателно. Това носи щастие и ни помага да избегнем причините за бъдещо страдание. Положителните състояния на ума могат да бъдат ефективно засилвани чрез методите на Диамантения път, докато негативните впечатления, които чакат да узреят могат да бъдат трансформирани в мъдрост.