Отговор на Лама Оле:

Когато веднъж е постигнато освобождение или просветление, няма как да ги загубите. Освобождението е първата стъпка, при която човек вече не преживява себе си като тялото, което остарява, разболява се и умира, нито пък като мислите и чувствата, които постоянно идват и си отиват. На това ниво ние знаем, че не сме едното или другото, и затова спираме да се преживяваме като мишена. Не можем да изпаднем от там, защото вече я няма идеята за аз или его. Субект, обект и действие се сливат в една цялост – и преживяващият, това, което се преживява и самото преживяване се допълват по съвършен начин. От това ниво нататък няма как да се изпадне.

От това ниво на сигурност, човек продължава към пълното просветление. Докато освобождението означава, че човек напълно се е отървал от смущаващите чувства, то на нивото на просветлението отпадат дори най-фините була от закостенели концепции и идеи. Тук ние преживяваме онова, което е истинско: природата на ума – безвременна и навсякъде. Ние сме самия океан и виждаме появяването и изчезването на вълните като свободната игра на океана, а не като различни от него. В това състояние отвъд всякакви крайности или идеи като материализъм, нихилизъм, екзистенциализъм и прочие – където нищо вече не може да ни смути и, в което няма страдание – ние сме като чаша с кафе, която е спряла да се разклаща и е станала напълно неподвижна, отразяваща всичко.

В това състояние всички способности, качества и сили се събират и се показват спонтанно. Тук ние преживяваме ума си като ясна светлина. Ние сме като човек на планински връх с панорамна гледка. В същото време помним пътя, по който сме се изкачили в планината, и можем да помагаме на онези, с които имаме връзка.

Състоянията на освобождение и просветление не трябва да бъдат сравнявани с други състояния на ума, като божествени или полубожествени светове. В сферите на боговете се преживяват приятни състояния за невъобразимо дълги периоди от време, но в мига в който добрите впечатления, които са довели до такова прераждане се изчерпят, отново изпадаме от тези сфери. На тези нива все още присъства идеята за аз, его или личност – душа или атман. Просветлението наистина е голямо нещо – едно безкрайно състояние.

Отговор на Лама Оле:

В този случай има външни и вътрешни знаци. Ако сте на грешния път, може отново и отново да привличате трудни хора, от които после трудно да се отървете. Човек има нещо като енергийна кука, с която придърпва тези хора към себе си. Възможно е да правите това и от съчувствие, но тогава то трябва да е съзнателно. Вътрешният знак за това, че сте на грешния път са смущаващите чувства – като завист, ревност, гордост, объркване и т.н. – те стават по-силни.

Ще усетите, че сте на правилния път когато видите, че на външно ниво привличате приятни неща. А на вътрешно ниво, смущаващите чувства ще изчезнат и ще се появи повече пространство и свобода.

Но умът е цар – ние сами имаме свободата да решаваме какво се случва. Ако сме на труден път, можем да решим: „Аз съм Бодхисатва. Помагам на всички същества, които преживяват болка и пречистват страданието си.” С подобно поведение ще минем през всичко благополучно. Оставаме тежкия багаж зад нас и бързо продължаваме напред.

Отговор на Лама Оле:

Ако вече няма смущаващи чувства, които се асоциират с дадената ситуация, тогава просто действате като лекар, който казва: „Ако не ампутирам този крак, този човек ще умре.” Ако човек вижда една ситуация от напълно ясно и отвъд-личностно състояние на ума, и после действа за благото на другите без смущаващи чувства, тогава той със сигурност ще е прав. В такъв случай, каквото и друго да се случи, то е кармата на другите хора.

Отговор на Лама Оле:

Може да кажете мощно сричката “пе” и да наблюдавате как се държи умът ви. Ако всичко, което сте имали в ума си се е разпилее по няколко улици, тогава вероятно е било пътешествие. Но, ако се появи дори още по-голяма яснота, ако успеете да видите това, което се случва още по-точно, ако сте още по-центрирани, вероятно сте прави. Това е най-висшето ниво за проверка на нещо.

Друго нещо, което може да направите, е да проверите как бихте се почувствали, ако изведнъж нещата се обърнат нагоре с краката – ако изведнъж всички хубави дами спрат да ви харесват. Какво би преживял умът ви? Как би реагирал? По този начин може да проверите колко от това, което виждате, е ваша собствена проекция. Може да разберете дали наистина мислите за щастието на другите или просто преследвате вашите собствени въздушни кули.

Но, всъщност, най-добре е да не позволявате да изплуват толкова много мисли и концепции. Опитайте се да преживеете мислите си като свободната игра на ума, като неговото богатство и сила. Не им позволявайте да се превърнат във вериги, които оковават ръцете и краката ви. Мислите са добри слуги, но трудни господари. Те всички са вълните на океана, но това което има значение е самият океан.

Може би, от време на време, може да си позволите да помечтаете, за да намалите стреса, докато сте наясно със ситуацията. Но в момента, в който започнете да искате тя да е реална, тогава надеждата и страхът влизат в уравнението и спира да е хубаво.

Отговор на Лама Оле:

Това не винаги е толкова лесно, ако човек се натъква на обстоятелства, които го затрудняват през цялото време. Аз бих казал, четете книги като “Как стоят нещата” и “Велият печат”, така че да имате постоянен контакт с просветления възглед. Винаги помнете, че светът около вас наистина е чиста земя и че всеки е буда, независимо дали го осъзнава или не.

Започнете с възгледа, че най-висшата истина е най-висшата радост. После, на практическо ниво, използвайте медитациите, в които оставяте формите на буда да се появят, след което се сливате с тях и ставате неотделими. Ако правите това за няколко минути всеки ден – може и дори, докато чакате автобуса или метрото – ще е от голяма полза за всички. Когато правите любов, се опитайте да сте съзнателни и правете партньора си наистина щастлив. Всички различни възможности ги има – използвайте ги.

Отговор на Лама Оле:

Това се случва чрез вътрешния и чрез тайния учител. Отначало се фокусираме върху това да установим хармония между ученията на Буда и нашето ежедневно преживяване. За всичко, което се случва, ние веднага имаме обяснение. На външно ниво мислим “Това се случва по този начин, защото по-рано се случи това или онова.”; на вътрешно ниво “Аз виждам ситуацията така, защото в момента съм в едно или друго настроение”. Така че, ние носим мъдростта постоянно в нас, която работи като огледало както навътре, така и навън. С времето тази мъдрост расте и става все по-автентична.

Накрая всичко се събира в една точка. Всеки миг се превръща в преживяване на “Аха!”, в “Да, разбира се!” Ражда се нещо, което наричаме “взаимо-възникваща мъдрост” – прозрение, което се появява мигновено с преживяването. Човек разбира смисъла на преживяването спонтанно, без да се чувства отделен от него. В момента, в който преживявате това постоянно, тогава наистина сте там, където трябва да бъдете.

Отговор на Лама Оле:

Едно е сигурно, трите стълба трябва да присъстват на всички нива. Първият стълб е информацията. Трябва да разбирате ситуацията и да знаете къде искате да отидете. Вторият стълб е медитацията. Това означава да създадете пространство, така че умът да може да прояви своята сияйна сила, а това от което няма нужда да може да изчезне. Третият стълб е задържането на възгледа. Вие решавате да не повтаряте грешката повече, независимо от това какво се случва.

Може да проверявате ума си по същия начин, по който разбирате, че по повърхността на водата плуват патици още преди да сте видели водата. Чрез определени емоции и тенденции може да наблюдавате ума си и да откриете колко далече вече сте стигнали, до каква степен умът ви се залепя за тази или онази концепция или с колко свободно пространство вече разполагате.

Отговор на Лама Оле:

Ако човек просто остави гнева да отмине без да се въвлича в него, се появява яснота, която е напълно сияйна. Ние я наричаме огледало-подобна мъдрост, защото показва всичко такова каквото е, без да прибавя или да изважда нещо. Бих казал, че най-добрият израз в наши дни е “да запазваш самообладание”.

Виждате как нещата идват и си отиват. Знаете, че емоцията не е била там преди миг и по-късно също няма да я има. Защо тогава да се въвличаме в нея сега? Просто запазвате самообладание; оставате спокоен; почивате в себе си, в центъра си. Вие сте просто “глупакът на хълма”, който наблюдава как световете се появяват и изчезват, както пее Пол Маккартни. Но в същото време оставате с напълно ясен ум, съзнателни за случващото се и, разбира се, се опитвате да споделяте опита си с другите.

Отговор на Лама Оле:

Аз не бих избягвал концепциите, защото те могат да бъдат удобни и полезни. От друга страна, винаги бих си напомнял, че те са само сън. Не ги е имало вчера, а утре ще са си тръгнали. Така че, ние знаем, че концепциите са картини в огледалото, но не и самото огледало. Истината и мъдростта на самото пространство са дълбоко смислени. Това присъства във вибрацията на всеки атом. То е по-истинско от всички наши концепции, идеи и мисли, и ние сме част от това пространство.

Всъщност, ние може да действаме много по-ефективно, ако не се питаме постоянно “защо?”, “за какво?” и т.н.  Много от ежедневната ни умствена дейност е като преврат в бананова република: Само два или три аспекта от сияйния диамант, който е нашия ум, се опитват да доминират всичко. Способността на разбираме математика, да пишем поезия или да правим много други неща изведнъж е доминирана от интелекта, гордостта, очакванията, страховете и т.н.

Полезно е да разтворим това, така че тези способности да могат да се появяват, когато са необходими, и да изчезват, когато вече няма нужда от тях. Това носи дълбок смисъл. На работа, едно или друго качество е много полезно, а когато вече няма нужда от него човек може да прави нещо друго – може би да се влюби, да изследва природата или да открие колко вълнуващ е този миг тук и сега. Но, ако човек винаги се прилепва за всичко и никога не е в настоящето, тогава той е невротичен.

Точно към това “и-и” състояние на ума трябва да се стремим. Опитайте се винаги да правите това, което е пред носа ви без да се разсейвате. Това е истинската свобода.