Отговор на Лама Оле:

Когато веднъж е постигнато освобождение или просветление, няма как да ги загубите. Освобождението е първата стъпка, при която човек вече не преживява себе си като тялото, което остарява, разболява се и умира, нито пък като мислите и чувствата, които постоянно идват и си отиват. На това ниво ние знаем, че не сме едното или другото, и затова спираме да се преживяваме като мишена. Не можем да изпаднем от там, защото вече я няма идеята за аз или его. Субект, обект и действие се сливат в една цялост – и преживяващият, това, което се преживява и самото преживяване се допълват по съвършен начин. От това ниво нататък няма как да се изпадне.

От това ниво на сигурност, човек продължава към пълното просветление. Докато освобождението означава, че човек напълно се е отървал от смущаващите чувства, то на нивото на просветлението отпадат дори най-фините була от закостенели концепции и идеи. Тук ние преживяваме онова, което е истинско: природата на ума – безвременна и навсякъде. Ние сме самия океан и виждаме появяването и изчезването на вълните като свободната игра на океана, а не като различни от него. В това състояние отвъд всякакви крайности или идеи като материализъм, нихилизъм, екзистенциализъм и прочие – където нищо вече не може да ни смути и, в което няма страдание – ние сме като чаша с кафе, която е спряла да се разклаща и е станала напълно неподвижна, отразяваща всичко.

В това състояние всички способности, качества и сили се събират и се показват спонтанно. Тук ние преживяваме ума си като ясна светлина. Ние сме като човек на планински връх с панорамна гледка. В същото време помним пътя, по който сме се изкачили в планината, и можем да помагаме на онези, с които имаме връзка.

Състоянията на освобождение и просветление не трябва да бъдат сравнявани с други състояния на ума, като божествени или полубожествени светове. В сферите на боговете се преживяват приятни състояния за невъобразимо дълги периоди от време, но в мига в който добрите впечатления, които са довели до такова прераждане се изчерпят, отново изпадаме от тези сфери. На тези нива все още присъства идеята за аз, его или личност – душа или атман. Просветлението наистина е голямо нещо – едно безкрайно състояние.

Отговор на Лама Оле:

В този случай има външни и вътрешни знаци. Ако сте на грешния път, може отново и отново да привличате трудни хора, от които после трудно да се отървете. Човек има нещо като енергийна кука, с която придърпва тези хора към себе си. Възможно е да правите това и от съчувствие, но тогава то трябва да е съзнателно. Вътрешният знак за това, че сте на грешния път са смущаващите чувства – като завист, ревност, гордост, объркване и т.н. – те стават по-силни.

Ще усетите, че сте на правилния път когато видите, че на външно ниво привличате приятни неща. А на вътрешно ниво, смущаващите чувства ще изчезнат и ще се появи повече пространство и свобода.

Но умът е цар – ние сами имаме свободата да решаваме какво се случва. Ако сме на труден път, можем да решим: „Аз съм Бодхисатва. Помагам на всички същества, които преживяват болка и пречистват страданието си.” С подобно поведение ще минем през всичко благополучно. Оставаме тежкия багаж зад нас и бързо продължаваме напред.

Отговор на Лама Оле:

Това не винаги е толкова лесно, ако човек се натъква на обстоятелства, които го затрудняват през цялото време. Аз бих казал, четете книги като “Как стоят нещата” и “Велият печат”, така че да имате постоянен контакт с просветления възглед. Винаги помнете, че светът около вас наистина е чиста земя и че всеки е буда, независимо дали го осъзнава или не.

Започнете с възгледа, че най-висшата истина е най-висшата радост. После, на практическо ниво, използвайте медитациите, в които оставяте формите на буда да се появят, след което се сливате с тях и ставате неотделими. Ако правите това за няколко минути всеки ден – може и дори, докато чакате автобуса или метрото – ще е от голяма полза за всички. Когато правите любов, се опитайте да сте съзнателни и правете партньора си наистина щастлив. Всички различни възможности ги има – използвайте ги.

Отговор на Лама Оле:

Това е съвсем естествено. Всеки изпитва върхове и спадове в своето развитие. Човек се чувства добре за известно време, но след като добрите впечатления се изчерпят, отново могат да изплуват неприятни впечатления. В този случай трябва да погледнете самото огледало, а не отраженията, които се появяват в него, да се идентифицирате със самото осъзнаване, а не с възходите и паденията. Ако медитирате редовно, това което е между и зад мислите, което преживява и осъзнава мислите ви, постепенно ще стане по-сияйно, чисто и силно. А накрая, повече няма да губите това състояние.

Ако винаги имате тази свежест и “аха” преживяване в себе си, и всичко трепти със смисъл, повече не може да страдате. Това е само въпрос на време. С всяка мантра, която казвате, всеки път, в който оставяте Кармапа да се слее с вас по време на медитация и после се отпуснете в голото осъзнаване, вие винаги премахвате и изчиствате всички възможни видове смущения.

Един ден ще стоите и ще си мислите: “Преди бях объркан и нещастен в тази ситуация.” - но вече не сте. Това е пречистването! Всичко приятно е благословия, всичко неприятно е пречистване по пътя. Важно е да знаем, че не натрупваме негативни впечатления, когато преживяваме страдание и трудности, вместо това нашият ум се освобождава от стари впечатления. Ако сравним тези стари, объркани впечатления със зоологическа градина, може да кажем, че виждаме задниците на животните, които си тръгват, а не техните лица. Ние се избавяме от нещо. Това е освобождаване на впечатления от нашия ум, които биха дошли при нас като проблеми и страдание по-късно. Да разбираме това като пречистване, дава смисъл на всички тези преживявания и човек се чувства по-добре по време на този процес.

Отговор на Лама Оле:

Аз не бих избягвал концепциите, защото те могат да бъдат удобни и полезни. От друга страна, винаги бих си напомнял, че те са само сън. Не ги е имало вчера, а утре ще са си тръгнали. Така че, ние знаем, че концепциите са картини в огледалото, но не и самото огледало. Истината и мъдростта на самото пространство са дълбоко смислени. Това присъства във вибрацията на всеки атом. То е по-истинско от всички наши концепции, идеи и мисли, и ние сме част от това пространство.

Всъщност, ние може да действаме много по-ефективно, ако не се питаме постоянно “защо?”, “за какво?” и т.н.  Много от ежедневната ни умствена дейност е като преврат в бананова република: Само два или три аспекта от сияйния диамант, който е нашия ум, се опитват да доминират всичко. Способността на разбираме математика, да пишем поезия или да правим много други неща изведнъж е доминирана от интелекта, гордостта, очакванията, страховете и т.н.

Полезно е да разтворим това, така че тези способности да могат да се появяват, когато са необходими, и да изчезват, когато вече няма нужда от тях. Това носи дълбок смисъл. На работа, едно или друго качество е много полезно, а когато вече няма нужда от него човек може да прави нещо друго – може би да се влюби, да изследва природата или да открие колко вълнуващ е този миг тук и сега. Но, ако човек винаги се прилепва за всичко и никога не е в настоящето, тогава той е невротичен.

Точно към това “и-и” състояние на ума трябва да се стремим. Опитайте се винаги да правите това, което е пред носа ви без да се разсейвате. Това е истинската свобода.