Шестте освобождаващи действия

Buddha od WisdomВ поредица от няколко публикации, ще ви запознаем със статия от Лама Оле Нидал за “Шест освобождаващи действия” или “Шестте парамити”. Надяваме се тази статия да донесе полза на вас и вашите близки.

“Шестте освобождаващи действия” е мотивационно учение с директна приложимост в живота. Както се знае, будизмът има много практична цел и възгледът му е изключително ясен. Трайните резултати идват от истинския опит и промените, които той носи. Тъй като това е толкова важно, Буда е дал много практически съвети, които не трябва никога да се възприемат като заповеди, а като приятелска помощ. Той не е нито създател, нито осъждащ бог, той не иска последователи или ученици, които да бъдат като стадо овце. Напротив – той желае колеги – зрели хора, които споделят неговото просветление и огромната отговорност, произлизаща от него. Това е истинската цел.

За онези, които мислят главно за себе си, съветът му се съдържа в “Благородния осморен път”. Започващ с полезен начин на живот, той кулминира в правилна концепция. Този, който е достигнал нивото на съчувствие и прозрение и желае да бъде полезен на другите, намира “Шестте парамити” или “Шестте освобождаващи действия” за по-полезни.

“Ita” означава “отишъл”, а “Param” – “отвъд”. Парамитите развиват любов, която ни отвежда отвъд личното. Това е възгледът, който освобождава, това е дълбокото прозрение, че наблюдаваното, наблюдаващият и самото наблюдение са взаимосвързани и едно цяло; че субект, обект и действие не могат да бъдат разделени.

Парамитите освобождават, не защото лошите картини в огледалото на ума се заместват с добри, а защото състоянието на доверие, което последните пораждат, позволява да отидете отвъд доброто и лошото и да разпознаете самото огледало – блестящо, съвършено и по-фантастично от всичко, което би могло да бъде отразено в него.

Действията са освобождаващи, защото носят осъзнаване на върховната природа на ума. Ако човек само запълва ума си с положителни впечатления, това разбира се, ще донесе щастие в бъдеще, но няма да го отведе отвъд обусловеното. С възгледа за единството на субект, обект и действие, всичко, което се предприема за благото на другите, ще донесе на твореца безвременна полза.

Първото освобождаващо действие
ЩЕДРОСТ

Щедростта внася откритост във всяка ситуация. Светът е пълен със спонтанни богатства, но независимо колко е хубава музиката, тържество не може да има, ако никой не танцува. Ако никой не споделя нищо от себе си, нищо значимо няма да се случва. Ето защо щедростта е толкова важна.

По времето на Буда хората не са живели така сложно както днес, не са имали изумителни машини, които да работят за тях. По това време щедростта се е състояла в това да помагаш на другите да оцелеят, да си сигурен, че имат достатъчно храна. Това означава, че действието на щедрост често е било съсредоточено върху материални неща.

Днес, в свободната и непренаселена част на света, положението не е същото – хората обикновено умират от прекалено много тлъстини около сърцето. Поради липсата на ясно мислене, те си създават вътрешни проблеми, без да имат външни и започват да се чувстват самотни и несигурни. Вместо да се тревожат за външни нужди, те си създават сложен вътрешен живот и мнозина никога не изпитват радостта от физическата си свобода.

Така в западния свят и в части от Азия, където има изобилие от материални блага, щедростта има отношение най-вече към емоционалното. Това означава да споделяш своята сила, радост и любов с другите от отвъд-личностните нива, откъдето няма падане. Ако медитирате добре и се докосвате до необусловените състояния на ума, доброто, което можете да предадете на другите, няма да има край. Споделянето на своята върховна сигурност – да отдадеш топлината си на други същества – е най-чудесният подарък.

И въпреки че не можете да отнесете колата и славата си отвъд гроба, не всичко се загубва при смъртта. Качествата, развити през предишни животи, лесно се възстановяват в следващите и няма богатство, което да се пренася по-лесно от едно съществуване в друго, от енергията на радостта. Струва си човек да изстиска сока от живота, а още малко мантри или прострации, още малко любов към партньора, не само ни носят сила тук и сега, но ускоряват просветлението.

Както вече се спомена, най-прекрасното и единствено трайно богатство, което можем да дадем на съществата, е прозрението в тяхната необусловена природа. Но как да направим това? Как да покажем на другите тяхното присъщо, вродено съвършенство? Най-доброто огледало са ученията на Буда и затова няма по-полезно нещо от създаването на центрове за медитация. Практическата мъдрост, която те разпространяват, запознава мнозина с ясната светлина на тяхното съзнание и така посетите семена прорастват през всички следващи животи до просветлението. Въпреки че много хора, мислещи се за обществото, твърдят, че такива учения са лукс и че първо на хората трябва да им се даде храна, това не е вярно. Има достатъчно място и за двете. Когато умът функционира добре, и стомахът ще мели храната по-добре. Във всеки случай, тялото изчезва, докато умът продължава да съществува винаги.

Следва част 2-ра!