Деветият Кармапа Вангчук Дордже (1555 – 1603) според биографите му веднага след раждането три път си изтрил лицето и ясно произнесъл „Аз съм Кармапа”. С това подсказване и разпознаването на одеяния и ритуални предмети на своя предшественик момчето бързо било разпознато. На шест години вече бил официално интронизиран от Петия Шамар Ринпоче Кьончок Йенлак и след това последвал период на интензивно учене и практика.
Едновременно с това Кармапа преподава и практически цялото му детство преминава в пътуване. В този пътуващ манастир царяла изключителна дисциплина – цялата свита на Кармапа интензивно медитирала и учела. Всеки според инструкциите изпълнявал своята индивидуална практика: монаси, светски хора, йогини и учени. Това били практиките с Любящи Очи (Авалокитешвара или Ченрезиг), Шестте Йоги на Наропа, Чод и всички останали Идами на линията, като всеки от учениците му натрупвал голям опит.
Смята се, че най- важните работи на Деветия Кармапа са „Океан от истински смисъл” и „Разсейване на мрака на невежеството”, които са особено важни практически ръководства по основополагащите практики (на тибетски Ньондро) на линията водещи към Великия Печат (санскрит Махамудра или тибетски Чаг Чен).
Освен в самата Карма Кагю важни ученици на Деветия Кармапа са висши лами от други школи като главата на школата Джонанг Таранатха, лама Ринчен Намгял от Дригунг Кагю и лама Чьоки Кунга Таши от Таглунг Кагю.