Десетият Кармапа Чьоинг Дордже (1604 – 1674) е роден в източен Тибет в областта Голок. Според жизнеописанията му още с раждането си той се изправя на крака и прави по една крачка в четирите основно посоки на света подобно на историческия Буда Шакямуни две хиляди години по- рано. След това седнал в медитационна поза и рецитирал мантрите на Любящите Очи (Авалокитешвара или Ченрезиг) и Съвършената Мъдрост (Праджняпарамита). Малкото момче поразявало с два таланта: рисуването и любовта към животните. В един случай настоявал спътниците му да разбият огромен камък. Когато най- накрая успяват се оказало, че в него има множество зелени гъсеници, които се извивали в агония и изпитвали огромно страдание. Тогава Кармапа изпълнен със съчувствие произнася мантрата на Любящите Очи и гъсениците успокоени умират. Знае се също че Кармапа давал пари на ловците, за да могат да издържат семействата си без да убиват. Осемгодишен той вече е официално интронозиран.
Времето на Кармапа Чьоинг Дордже било наситено с брутално насилие и политически интриги, поради което му се наложило отново да използва могъщия си духовен авторитет за да работи като миротворец. Когато монголските войски на Гушри Хан нахлуват в кралство У Цанг в централен Тибет Кармапа се оказва в принудително изгнание в Джанг Са Тхам и това време, когато той активно преподава на хората от областта. Когато местният владетел събира огромни армии за да навлезе в съседен У Цанг Чьоинг Дордже успява да го убеди да не пролива кръв. Признателен за този акт по- късно Петият Далай Лама обещава защита на манастира Цурпу, когато е необходима.
След като този проблем е решен Кармапа основава манастира Огмин и дава монашески обети на много свои ученици. Когато разбира, че се е появило новото прераждане на неговия най- близък ученик Десетият Кармапа преоблечен като скитник преминава през размирните области за да го търси. Той открива момчето, което и в такава външност без колебание разпознава своя учител. Това бил седмият Шамар Ринпоче Йеше Нингпо.