Будизмът може да се смята за философия дотолкова, доколкото ученията му представляват цялостен и логичен възглед, но той не е просто философия. Философията може да обясни явленията на формалното ниво на думите и идеите, докато будистките поучения работят с целостта на човека. И философията, и будистките учения водят до яснота на мисълта, но само будизмът може да доведе до цялостна трансформация, защото дава практически ключ към вътрешните и външни явления, преживявани всеки ден. Поради способността на ученията да трансформират тези, които ги практикуват, някои хора възприемат будизма като вид психология. Всички различни школи в психологията се стараят да помагат на хората както да не бъдат товар на обществото, така и да нямат много лични трудности. И психологията, и будизмът могат да променят хората, но будизмът е за вече здравите хора. Може да се каже, че будизмът започва там, където психологията спира. Будизмът на Диамантения Път става адекватен в момента, когато хората са вече стабилни и преживяват пространството като радост, а не заплаха. От това ниво поученията развиват безгранична смелост, радост и любов, които са присъщото богатство на ума. Приложението на ученията в живота увеличава дълбокото доверие в изкусността им да придават на всяка ситуация вкуса на смисъл и растеж. Щом осъзнаването на обусловената природа на всички неща започни да расте, фиксираните концепции отпадат и съвършените качества на тяло, реч и ум се появяват естествено. Крайният резултат на практиката - пълното просветление или състоянието на Буда - надминава интелектуалните или терапевтични цели на психологията. Това е състояние на съвършенство отвъд концепциите. Комбинирането на логическия възглед и трансформиращата сила с методите за постигане на трайни и отвъд-личностни умствени състояния, будизмът е всеобхватна религия на преживяването с 2 500-годишна традиция.