Ако погледнем какво е открил Буда преди 2 500 години, ще открием, че той е осъзнал, че умът е ясна светлина. Умът не е бил роден и не може да умре. Въпреки че тела, мисли и чувства се появяват, променят се и изчезват, самият ум - откритото, ясно, безгранично пространство - не може по никакъв начин да бъде наранен или засегнат. Затова, когато Буда постигнал освобождение, той открил, че вече не е мишена. Той вече не бил тялото, което може да бъде в беда, нито бил мислите и чувствата, които можели да се променят и изчезват. Вместо това, той бил сияйно осъзнаване. Това го довело до просветление - осъзнаването, че няма разделение между пространство и енергия в което и да е време и място. Той знаел и осъзнавал всичко. Чувствал великата радост и изразявал великата любов, която е смисълът на всички неща - това, което кара всеки атом да вибрира, това, което кара да се случват всички неща в света.
