Защото умът преживява всичко и остава много субективен до самото освобождение. Възможно е да станеш способен да облагодетелстваш съществата и да преживяваш безвременно щастие. Чрез своите действия хората решават дали ще гледат света през розови или черни очила. Това обяснява защо има толкова много различия, когато свидетели описват инциденти. Будистките ученици се освобождават, за да могат сами да избират настроението си. Също като някой, който има много вратовръзки и сутрин решава коя вратовръзка ще вдъхнови другите. В крайна сметка става ясно, че фактът, че умът може да осъзнава е по-важен, отколкото това, което осъзнава. Човек осъзнава, че картинките в огледалото са по-маловажни от сияйността на самото огледало.
