Всяко обусловено преживяване може да бъде сравнено със сън. Външният свят, който се преживява чрез сетивата, изглежда реален и плътен и се състои от миниатюрни частици, които могат да бъдат делени, докато изчезнат. Той се споделя постоянно с другите и включва тялото, речта и ума. Това, което преживяваме през нощта, е личен сън, който включва основно ума ни.

Буда е оприличил външните и вътрешните светове на сънища, тъй като в тях няма нищо трайно. Всички умствени и физически явления се появяват, променят се и след това изчезват. Настроението, образованието, възпитанието и миналото оцветяват възгледа ни. Освен това, ние преживяваме само вибрациите, които могат да уловят сетивата ни и затова не възприемаме нещата такива, каквито са в действителност.

Например, ако се чувстваме щастливи, всичко изглежда хубаво и прекрасно, а по време на нещастните състояния, всичко става ужасно и трудно. Ето защо, нашето възприятие е обусловено както от външните условия, така и от променящите се състояния на ума.

В състоянието на съня се крие определена мъдрост, защото в него ние осъзнаваме по-добре нереалната природа на нещата. Лекотата, с която печелим или губим един милион долара на сън или можем да пътуваме навсякъде, всъщност показва дълбока мъдрост при разбирането на природата на нашия ум.

Ако по време на сън се появи осъзнаването, че всъщност сънуваме, е възможно да разгърнем сияйната яснота в миналото и бъдещето и да станем просветлени. Обикновено това преживяване не може да бъде задържано и когато се събудим, го забравяме. Все пак е важно, че, ако се научим да контролираме сънищата си, ще можем да контролираме и смъртта си. Това да се отпускаме в ясната природа на ума по време на смъртта, ни дава най-добрата възможност за просветление. Будистките медитации са насочени директно към това. Те дават силата да останем в природата на ума като голо осъзнаване.