Медитацията превръща възприетата информация в преживяване. На първото ниво, нейната цел е да успокои ума и да го задържи на едно място. Тя създава пространство между преживяващите и техните преживявания, позволявайки на мъдрите да избират роли в комедиите на живота и да избягват неговите трагедии. Тази защитна дистанция най-често се постига чрез осъзнаване на дишането или чрез концентрация върху Буда-форма при медитация, наречена Шамата на санскрит или Шине на тибетски. Всички, които могат да задържат това състояние на ума в лабораторната ситуация на тяхната медитация, постепенно ще постигнат това и в ежедневния живот. Това е първата стъпка в тяхното развитие и необходима основа както за проникващо прозрение, така и за по-усложнени практики. Второто ниво на медитация се нарича Випасана на санскрит или Лактонг на тибетски. Тук, медитацията е безформена и е насочена към природата на ума сам по себе си. Като осъзнаваш без обект на осъзнаване, прозрението или разбирането възникват спонтанно. И така, медитацията е концантрация на ума върху нещо и яснотата, която възниква от това.
