През декември 1969 г. Хана Нидал и съпругът й Оле стават първите западни ученици на XVI Кармапа. Повече от 30 години Хана е преводач на най-висшите лами на Карма Кагю (XVI и XVII Кармапа, Шамар Ринпоче, Калу Ринпоче и др.). Тя превежда тибетски текстове по будистка философия.
След шестмесечна борба с рака, Хана напуска този свят на 1 април 2007 г. в Копенхаген, Дания, на 61-годишна възраст. Тя е дълбоко уважавана заради своята работа, отдаденост и постижения в будистката си практика. Често я наричат “майката на будизма” на Запад.
Близки ученици на Хана Нидал се вдъхновяват от нейния 水上游戏 пример и след смърта й създават документален филм за нейния живот – “Хана. Непознатата история на будизма” (Великобритания, 2014, Марта Гьорги-Кеслер, Адам Пени, 90’). Той участва в 17-тото издание на БанскоФилмФест – най-големият филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България.
Филмът ще бъде излъчен в Банско на 26 ноември 2017 година в Тържествена зала от 15:13 до 16:43 часа. Трейлър на филма на английски може да видите на линка: https://player.vimeo.com/video/201678751.
Тук публикуваме няколко въпроса, които са част от интервю с Хана Нидал, и се надяваме те да донесат вдъхновение за изучаването и практиката на Дхарма.
“Въпрос: Някои хора твърдят, че при изучаването на Дхарма имат преживявания на реализация, подобни на преживяните от тях и в медитационната им практика. Това възможно ли е? Може ли да го обясните?
Хана Нидал: Изучаването на Дхарма е практика, така че това е напълно възможно. Когато използваме термина “учене”, не можем да сравним изучаването на Дхарма със сравнителното изучаване на религии в университета. Дхарма практиката има три аспекта: учене, разсъждения и медитация. За да бъде практиката пълна и да донесе най-висши резултати – реализирането на природата на нашите умове, са необходими и трите. Единственото, което ни отделя от това разбиране, е невежеството. Методите на учене, разсъждения и медитация премахват воалите на невежеството. Този процес на пречистване се случва в нашия собствен ум, а не в нечий друг ум. За да стане това по един ефективен начин, най-напред е необходимо да научим какво е преподавал Буда, после да изясним всички съмнения, които бихме могли да имаме в преподаденото от него, и най-важното да го приложим след това в медитацията си.
Въпрос: Вашият опит показва ли, че чрез изучаването на Дхарма хората се променят съществено? Когато някой за дълъг период от време се концентрира повече върху ученето отколкото върху медитацията, може ли да се види ясно развитие на човешко ниво?
Хана Нидал: Когато изучаването на Дхарма се практикува по правилен начин – а това означава с правилната мотивация, че го правим за благото на другите и в помощ на медитацията – то ни помага да се развиваме като една полезна и независима личност. Но то никога не бива да остава само на интелектуално ниво – това може да доведе до духовна гордост. Ако имаше едно по-добро разбиране на будисткия възглед, повечето конфликти, дори тези в средите на Дхарма, биха се изпарили като роса на слънцето. В края на краищата, именно това прави будизма уникален.”
Ред. бележка: Въпросите са част от интервю с Хана Нидал “Ученето като практика”.