Шестте освобождаващи действия, част 3

Mani Wheel

Снимка: Токпа Корло, Мани колело

Това е последната, трета, част от поредица публикации, които запознават читателя със статия от Лама Оле Нидал за “Шест освобождаващи действия” или “Шестте парамити”. Надяваме се тя да е полезна за вас и вашите близки. Тук може да прочетете част 1-ва и част 2-ра.

Третото освобождаващо действие

Как да не загубим бъдещото щастие чрез гняв

Когато се акумулира духовно богатство чрез щедрост и се направлява с нужното разбиране, третото необходимо качество по пътя е търпението – да не се изгуби добрата енергия, работеща за другите и за самите нас.

Как може да бъде изгубена? Чрез гняв. Гневът е единственият лукс, който умът не може да си позволи. Добрите впечатления, събирани в продължение на много животи, могат да изгорят само за миг в пристъп на студен или изгарящ гняв. Буда е казал, че избягването на гнева е най-трудната и най-красива роба, която може да бъде носена и е дал много средства, с които тази цел да бъде постигната.

Едно от тях, много полезно в наши дни, е да се преживява една ситуация като серия от отделни случки, на които реагираме без каквато и да е оценка. Тази “саламена техника” или “мигаща светлина” е много ефективна, когато се реагира на физическа опасност. Благотворен подход е и чувството на емпатия към всеки, който създава лоша карма. Като осъзнаваме, че тя ще се върне към него и разбираме непостоянната и обусловена природа на всяко преживяване, ние можем да си представим колко заблудени трябва да са хората, за да причиняват подобни неприятности.

Реагирането на всичко, което се случва, без гняв ще даде свобода на безвременната мъдрост на тялото, речта и ума, и реакциите ще бъдат правилни. На най-висшето ниво на практикуване, наречено Диамантения път, позволяваме нежелателните емоции да се носят върху килим от мантри, като ги оставяме да отпадат, без да причиняват никакви вредни навици.

Можем също да оставим крадеца “да влезе в празна къща”, като просто осъзнаваме чувството, без да правим нищо необичайно. Когато то ни е посетило, без да получи никаква енергия, ще идва все по-рядко и накрая ще ни остави на мира. Който може да остане съзнателен, докато гневът се появява, ще открие едно лъчисто състояние на ума, което показва всички неща ясно, като в огледало.

Във всеки случай, хубаво е да избягваме гнева по най-добрия начин и когато ни напада, да го оставяме да си отиде бързо. Решението да спрем гнева и да го отстраняваме винаги, когато се появява, е опора за “вътрешния” обет на Бодхисатва. Силата е полезна за защита и поучение, но чувството на гняв е трудно и е причина за по-голяма част от страданието днес. Будистките защитници, премахващи вредата; Тилопа и Марпа, усъвършенствали учениците си за рекордно време, спадат към категорията на принудителното действие. Може би никой учител не би могъл да оцелее без да прибегне към него.

Центровете за медитация се нуждаят от този възглед, за да постигнат балансирана политика към своите посетители. Ако хората идват пияни, дрогирани, нечисти или имат лошо държание, трябва да ги накараме да напуснат бързо. Те пречат на другите, а и на следващия ден няма да си спомнят това, което са научили.

Функцията на един будистки център, особено от линията Карма Кагю, е да предложи духовен път на онези, които са твърде критични и независими към каквото и да е друго учение. Има достатъчно църкви и места за хора, търсещи помощ, но не всеки носи нужните качества за навлизане в будистката практика. За да практикува Диамантения път, човек се нуждае да има основата от следните неща: да бъде възпитан, да не приема нещата лично и да мисли за другите.

Четвъртото освобождаващо действие
Енергията на радостта, осигуряваща нашия растеж

Следва енергията на радостта. Без нея на живота му липсва подем и човек остарява, но не помъдрява. Това е нещо, което трябва винаги да осъзнаваме и да подхранваме тяло, реч и ум с впечатления, които дават апетит за по-нататъшен стремеж и радост.

Тъй като повечето хора имат силна склонност към инерция и статукво, трябва да сме сигурни, че сме живи отвътре навън, което всъщност става чрез чистия възглед на Диамантения път. Като знаем, че всички същества са Буди, които само очакват да им бъде показано тяхното богатство и че цялото битие е свободната игра на просветленото пространство, какво би било по-лесно от това да го накараме да се сбъдне?

Има огромна радост, която живее в постоянния растеж – в това да не позволяваме на нищо да застоява и да се изхабява. Истинското развитие се намира отвъд зоната на комфорта и си струва да изискваме по-малко от другите и повече от себе си.

Петото освобождаващо действие
Медитацията, която осмисля живота

Предишните четири точки трябва да са очевидни за всички. Всеки, който иска да придаде смисъл на живота си, трябва да ги подтиква у другите. Това става най-добре чрез щедрост с тяло, реч и ум. Събудената по този начин енергия трябва да се направлява с умели мисли, думи и действия и след това да се избягва гнева, който унищожава всички добри семена, които са били посяти. Енергията също дава този допълнителен тласък, който разкрива нови измерения.

Но защо медитация? Защото не можем с воля да поддържаме състоянията, постигани понякога с такава радост.

Нежеланите емоции се таят понякога в тъмните ъгли на съзнанието на съществата и могат да ги накарат да направят, кажат или преживеят неща, които те иначе биха избегнали. Тук успокояващата медитация на умиротворение и задържане на ума дава необходимата дистанция, за да изберем да участваме в комедиите на живота и да избягваме трагедиите му.

Шестото освобождаващо действие
Мъдростта – разпознаването на истинската природа на ума

Изброените дотук пет действия са просто благородни дела, които изпълват ума с добри впечатления и така произвеждат обусловено щастие. Сами по себе си, те не отиват по-далеч от това.

Това, което ги прави освобождаващи или Парамити – “отиващи отвъд”, е шестата точка – просветляващата мъдрост, която Буда ни дава. В своята пълнота тя означава разбирането на 16-те нива на “пустотата” или независимото възникване на всички явления, вътрешни и външни, което е предмет на много обемисти книги.

С няколко думи, това може да бъде изразено като разбиране, че правенето на добро е естествено. Понеже субект, обект и действие са части на една и съща цялост, какво друго бихме могли да правим? Те се обуславят едно друго и споделят едно и също пространство, докато никакво трайно его, себе или същност не могат да бъдат открити нито в тях, нито където и да е другаде. Това прозрение кара човек да разбере как всички същества желаят щастие и да действа така, че да им донесе дълготрайна полза.