В поредица от няколко публикации, ще ви запознаем със статия от Лама Оле Нидал за “Шест освобождаващи действия” или “Шестте парамити”. Надяваме се тази статия да донесе полза на вас и вашите близки.
“Шестте освобождаващи действия” е мотивационно учение с директна приложимост в живота. Както се знае, будизмът има много практична цел и възгледът му е изключително ясен. Трайните резултати идват от истинския опит и промените, които той носи. Тъй като това е толкова важно, Буда е дал много практически съвети, които не трябва никога да се възприемат като заповеди, а като приятелска помощ. Той не е нито създател, нито осъждащ бог, той не иска последователи или ученици, които да бъдат като стадо овце. Напротив – той желае колеги – зрели хора, които споделят неговото просветление и огромната отговорност, произлизаща от него. Това е истинската цел.
За онези, които мислят главно за себе си, съветът му се съдържа в “Благородния осморен път”. Започващ с полезен начин на живот, той кулминира в правилна концепция. Този, който е достигнал нивото на съчувствие и прозрение и желае да бъде полезен на другите, намира “Шестте парамити” или “Шестте освобождаващи действия” за по-полезни.
“Ita” означава “отишъл”, а “Param” – “отвъд”. Парамитите развиват любов, която ни отвежда отвъд личното. Това е възгледът, който освобождава, това е дълбокото прозрение, че наблюдаваното, наблюдаващият и самото наблюдение са взаимосвързани и едно цяло; че субект, обект и действие не могат да бъдат разделени.
Парамитите освобождават, не защото лошите картини в огледалото на ума се заместват с добри, а защото състоянието на доверие, което последните пораждат, позволява да отидете отвъд доброто и лошото и да разпознаете самото огледало – блестящо, съвършено и по-фантастично от всичко, което би могло да бъде отразено в него.
Действията са освобождаващи, защото носят осъзнаване на върховната природа на ума. Ако човек само запълва ума си с положителни впечатления, това разбира се, ще донесе щастие в бъдеще, но няма да го отведе отвъд обусловеното. С възгледа за единството на субект, обект и действие, всичко, което се предприема за благото на другите, ще донесе на твореца безвременна полза.
Първото освобождаващо действие
ЩЕДРОСТ
Щедростта внася откритост във всяка ситуация. Светът е пълен със спонтанни богатства, но независимо колко е хубава музиката, тържество не може да има, ако никой не танцува. Ако никой не споделя нищо от себе си, нищо значимо няма да се случва. Ето защо щедростта е толкова важна.
По времето на Буда хората не са живели така сложно както днес, не са имали изумителни машини, които да работят за тях. По това време щедростта се е състояла в това да помагаш на другите да оцелеят, да си сигурен, че имат достатъчно храна. Това означава, че действието на щедрост често е било съсредоточено върху материални неща.
Днес, в свободната и непренаселена част на света, положението не е същото – хората обикновено умират от прекалено много тлъстини около сърцето. Поради липсата на ясно мислене, те си създават вътрешни проблеми, без да имат външни и започват да се чувстват самотни и несигурни. Вместо да се тревожат за външни нужди, те си създават сложен вътрешен живот и мнозина никога не изпитват радостта от физическата си свобода.
Така в западния свят и в части от Азия, където има изобилие от материални блага, щедростта има отношение най-вече към емоционалното. Това означава да споделяш своята сила, радост и любов с другите от отвъд-личностните нива, откъдето няма падане. Ако медитирате добре и се докосвате до необусловените състояния на ума, доброто, което можете да предадете на другите, няма да има край. Споделянето на своята върховна сигурност – да отдадеш топлината си на други същества – е най-чудесният подарък.
И въпреки че не можете да отнесете колата и славата си отвъд гроба, не всичко се загубва при смъртта. Качествата, развити през предишни животи, лесно се възстановяват в следващите и няма богатство, което да се пренася по-лесно от едно съществуване в друго, от енергията на радостта. Струва си човек да изстиска сока от живота, а още малко мантри или прострации, още малко любов към партньора, не само ни носят сила тук и сега, но ускоряват просветлението.
Както вече се спомена, най-прекрасното и единствено трайно богатство, което можем да дадем на съществата, е прозрението в тяхната необусловена природа. Но как да направим това? Как да покажем на другите тяхното присъщо, вродено съвършенство? Най-доброто огледало са ученията на Буда и затова няма по-полезно нещо от създаването на центрове за медитация. Практическата мъдрост, която те разпространяват, запознава мнозина с ясната светлина на тяхното съзнание и така посетите семена прорастват през всички следващи животи до просветлението. Въпреки че много хора, мислещи се за обществото, твърдят, че такива учения са лукс и че първо на хората трябва да им се даде храна, това не е вярно. Има достатъчно място и за двете. Когато умът функционира добре, и стомахът ще мели храната по-добре. Във всеки случай, тялото изчезва, докато умът продължава да съществува винаги.
Следва част 2-ра!