Будизмът или учението на Буда, на санскрит се нарича “Дхарма”, т. е. “всички явления” или “учение за природата на всички неща”. Крайната цел на това учение е постигането на Просветление, т.е. разкриването на пълния потенциал на ума за благото на всички същества.
Будизмът е възникнал на границата между VI – V пр.н е. в северна Индия, където е преподавал историческият Буда Шакямуни Гаутама. След неговата смърт учението му се е разпространило в много страни oт юго-източна Азия и Далечния Изток. Днес будизмът съществува под формата на множество различни школи и направления, като мнозинството от тях са автентични, защото произлизат от Буда и имат една и съща цел. Счита се, че цялото учение на Буда съдържа 84 000 поучения и методи за развиване на ума, които са предназначени за различни типове хора.
Във всяка от школите Пътят се състои от три части:
• философия или теория, която обяснява какво представлява света, как работи човешкия ум, какво причинява страданието, как то да бъде отстранено и т. н.;
• медитации, т.е. практически упражнения, които превръщат теорията в непосредствен опит;
• начин на живот или методи за задържане на достигнатото ниво на развитие на ума.
Будистките школи се различават главно по своята принадлежност към една от “Трите Колесници”:
1. Хинаяна или “Малката Колесница” (друго наименование – Тхеравада или “Учението на Старейшините”). Това били първите поучения, които преподал Буда. Философската основа на това ниво са “Четирите благородни истини”:
1.) Има страдание;
2.) Страданието има причина;
3.) Страданието може да бъде прекратено;
4.) Има път, водещ до прекратяването на страданието.
Медитациите на нивото на Хинаяна са насочени към успокояване на ума. В своето ежедневие практикуващият приема “външните” монашески обети като се отказва от светския живот с неговите съблазни и така избягва ситуациите, които могат да доведат до страдание. Най-високото постижение на това ниво е т.нар. “малка нирвана”, т.е. пълното умиротворяване на ума и преживяването на пустота на аза. Хинаяна се практикува основно от монаси.
2. Махаяна или “Великата Колесница”. Нейната философска основа са поученията за пустота на всички явления и развиването на съчувствие към всички същества. Медитациите са насочени към преживяването на пустотата и пораждането на съчувствена мотивация. В ежедневието си практикуващият Махаяна спазва “вътрешния” обет на Бодхисатва като във всичките си действия се стреми да облагодетелства другите същества. Крайното постижение е съвършеното просветление или пълното разкриване на потенциала на ума. Практикуващите са както монаси, така и активни, преуспяващи в живота светски практикуващи.
3. Ваджраяна или “Диамантеният Път” (друго наименование “Тантраяна” или “Колесница на тантрите”). Философската основа на Ваджраяна са ученията за Буда-природата, която изначално присъства във всички същества. Медитациите представляват методи, в които практикуващият се отъждествява със своята Буда-природа. В ежедневния живот се акцентира върху поддържането на “чистия възглед” или способноста да се възприема света така, както го възприемат Будите и да се постъпва така, както постъпват те. Най-висшето постижение е пълното просветление. Практикуващите на това ниво са най-вече миряни и йоги, защото в Диамантения Път особено се подчертава необходимостта от богат жизнен опит, както и способността да се действа в интензивни ежедневни ситуации.
Основен писмен източник на будизма е пълният сбор от поученията дадени от Буда, който на тибетски се наричат “Канджур” и обхваща 108 тома. “Тенджур” или коментарите към словата на Буда включват 254 тома философски трудове на будистки учени от различни епохи. На нивото на Ваджраяна, освен теоретичните поучения, е необходимо и пряко предаване на медитативен опит, което е възможно само при непосредствен контакт с реализиран учител (Лама).
Школата Карма Кагю в тибетския будизъм се отнася към нивото на Диамантения Път. Тя се е развила през XI-XII век в Индия и Тибет и се опира на майчината тантра, която Буда Шакямуни за първи път е предал на своя ученик Ваджрагарбха. Сред майсторите от тази школа най-известни са: Тилопа, Наропа, Майтрипа (Индия, XI век), Марпа, Миларепа и Гампопа (Тибет, XI-XII век).
Глава на школата Карма Кагю е Кармапа, “Кралят на йогите в Тибет”, който е и първият съзнателно-прераждащ се Лама. Понастоящем в Калимпонг (Индия) живее XVII Кармапа Тхайе Дордже, на 26 г. Днес школата Кагю има над 600 центъра за медитация извън границите на Тибет – в демократичните страни на Югоизточна Азия, Европа, Северна и Южна Америка, както и в Австралия и Нова Зеландия. Мнозинството от тези центрове са възникнали и се развиват благодарение на активността на Оле и Хана Нидал, които са първите европейски ученици на XVI Гялва Кармапа.
Текст: Елена Леонтиева