Осмият Кармапа Микьо Дордже (1507 – 1554) бива открит и разпознат от лама Таши Палджор едва на тримесечна възраст, защото се ражда в съвсем точно изпълнение на писмото оставено от своя предшественик Чьодраг Гяцо. Казва се, че още с първия си дъх детето произнесло „Кармапа”. Малкото момче бързо разпръсквало всички съмнения: то ясно помнело своите ученици, както и кой какви инструкции е имал. През 1512 г. Едва петгодишен той заявява на лама Сонам Ринчен „Понякога аз съм Падмасамбхава, друг път Сараха, но сега съм Кармапа. Имам много еманации. В провинция Цанг са шестнадесет, а има една и в западен Тибет – той е глава на голям клан.”
Между десетата и тринадесетата си година Микьо Дордже получава интензивно ученията на основния си и най- важен учител Сандже Ниенпа Ринпоче. По- късно Кармапа показва и особена склонност към заниманията лингвистика, поезия, скулптура и живопис. Той оставя след себе си високи образци на Тханки и статуетки оформящи и до днес изобразителния Кагю стил – Карма Гадри. За особено известната и днес автопортретна статуетка се разказва следната история: когато завършил работата си Осмият Кармапа я попитал:
-Приличаш ли на мен?
-Да, много си приличаме – отговорила статуята.
Микьо Дордже оставя след себе си твърде важно за линията наследство: повече от тридесет тома трактати върху Абидхарма, Мадхямака, Тантра, лингвистика, изобразителни изкуства. В чест на своя лама Сандже Ниенпа Ринпоче той съставя текста „Гуру Йога на четирите периода на деня”, която и до днес е централна практика на линията.