КАТЕГОРИЯ: ЦЕНТРОВЕ, ИСТОРИЯ И ЛИНИЯ
Отговор на Лама Оле:
Целта на един център е да осигурява място, където хората могат да се развиват. Будизмът има само един продукт и това са порастналите, независими човешки същества. Другите религии строят храмове за своите богове, но ние не правим нашите центрове за Буда. Ние ги правим за нас, за да има места, където можем да растем и учим. Поради тази причина, свободата, отвореността и възможно най-голямото доверие между хората са съществени. Само по този начин всичко може да расте. Много е важно да имаме доверие на хората. Ако се отнасяме с тях като с деца, те ще останат деца завинаги. Но, ако им имаме доверие и им даваме отговорности, те ще порастат.
Нашият опит е показал, че е важно да медитираме заедно в центъра няколко пъти в седмицата, за половин или един час. В пространството и излишъка, които се появяват от тази практика, хората растат заедно, допълват се един друг и се превръщат в една цялост. Всичко друго ще се развие от само себе си. Човек трябва да се наслаждава да прави в центъра това, което иска, заедно с другите, но същевременно трябва да има пространство всеки да намери своя собствен ритъм на живот. Разбира се, хората, които живеят в центъра, трябва да са заинтересовани да допринасят към общата работа.
Когато идват нови хора, трябва да се убедим, че те се чувстват комфортно. Имаше време в Дания, преди около 10 години, когато хората в центъра бяха толкова заети, че новите хора можеха да видят само широките им гърбове. Те нямаха никакъв излишък и време, а това не трябва да е така. Ние трябва да даваме на новите хора усещането, че са добре дошли, че техните въпроси ще получат отговор, че могат да идват колкото често искат, без каквито и да е задължения. Можем да им дадем основна информация и книги, но не трябва да им говорим прекалено много и да ги убеждаваме във всичко още от първия ден. Ние правим честно и приятелско предложение, а след това хората могат да решат сами.
Като основа, човек трябва да оставя на другите свобода, да им дава пространство и увереност. Това е много важно. Често най-трудната крачка, която човек прави, е да прекрачи прага на един будистки център. Като правят това, хората се отварят за съвсем нови влияния и възможности. Те са незащитени и трябва да разчитат на хора, които едва познават, защото все още не са експерти в работата със своя ум. Ето защо ние имаме огромна отговорност към новите хора, които идват в центровете ни.