Когато един път сме се просветлили, задържаме ли това състояние или трябва да работим, за да го постигаме отново и отново?

КАТЕГОРИЯ: ВЪЗГЛЕД И МЕДИТАЦИЯ

Отговор на Лама Оле:

Когато веднъж е постигнато освобождение или просветление, няма как да ги загубите. Освобождението е първата стъпка, при която човек вече не преживява себе си като тялото, което остарява, разболява се и умира, нито пък като мислите и чувствата, които постоянно идват и си отиват. На това ниво ние знаем, че не сме едното или другото, и затова спираме да се преживяваме като мишена. Не можем да изпаднем от там, защото вече я няма идеята за аз или его. Субект, обект и действие се сливат в една цялост – и преживяващият, това, което се преживява и самото преживяване се допълват по съвършен начин. От това ниво нататък няма как да се изпадне.

От това ниво на сигурност, човек продължава към пълното просветление. Докато освобождението означава, че човек напълно се е отървал от смущаващите чувства, то на нивото на просветлението отпадат дори най-фините була от закостенели концепции и идеи. Тук ние преживяваме онова, което е истинско: природата на ума – безвременна и навсякъде. Ние сме самия океан и виждаме появяването и изчезването на вълните като свободната игра на океана, а не като различни от него. В това състояние отвъд всякакви крайности или идеи като материализъм, нихилизъм, екзистенциализъм и прочие – където нищо вече не може да ни смути и, в което няма страдание – ние сме като чаша с кафе, която е спряла да се разклаща и е станала напълно неподвижна, отразяваща всичко.

В това състояние всички способности, качества и сили се събират и се показват спонтанно. Тук ние преживяваме ума си като ясна светлина. Ние сме като човек на планински връх с панорамна гледка. В същото време помним пътя, по който сме се изкачили в планината, и можем да помагаме на онези, с които имаме връзка.

Състоянията на освобождение и просветление не трябва да бъдат сравнявани с други състояния на ума, като божествени или полубожествени светове. В сферите на боговете се преживяват приятни състояния за невъобразимо дълги периоди от време, но в мига в който добрите впечатления, които са довели до такова прераждане се изчерпят, отново изпадаме от тези сфери. На тези нива все още присъства идеята за аз, его или личност – душа или атман. Просветлението наистина е голямо нещо – едно безкрайно състояние.